Изкривяване на времето: Олимпийските ездачи правят история в разкошните терени на Версай

От нашия сътрудник на Олимпиадата в Париж – Най-добрите международни състезатели по езда като че ли бяха пристигнали от различен век, до момента в който яздеха през развлекателните градини на двореца Версай в понеделник, завършвайки тридневно съревнование, съчетаващо обездка, крос-кънтри и прескачане на трудности. Баварският ездач Майкъл Юнг завоюва златото в самостоятелната дисциплинираност, като Франция изостана на второ място след Англия в отборното съревнование.

По време на Френската гражданска война въоръжена навалица можеше да отнеме шест часа съдбоносен марш, с цел да доближи кралското семейство във Версай. Сега, посредством чудото на модерната транспортна инфраструктура, туристите могат да стигнат до преустроения замък и градините за развлечения за към час. 

Понеделник означи последния ден от самостоятелните и отборните дисциплини на Олимпийските игри през 2024 година, триатлона в света на конния спорт. Тридневното съревнование към този момент беше подложило ездачите и техните коне през любопитните тествания на обездка, последвани от съревнование по пресечена околност през горите на бившето кралско имение. Сега пристигна прескачането на трудности, което прекарва коня и ездача през взискателна поредност от трудности, до момента в който хронометърът ги преследва. 

Игрището беше основано в далечния завършек на територията, основано от индивида езеро, разпростряло се към далечните бели крила на двореца – в този момент отворено за суверенния народ като музей, показващ епохи френско изкуство и абсолютистко ръководство. За да гледат развоя на деня, феновете бяха посъветвани да вземат влака RER от града до предградията, преди да се качат на рейс, проведен за Игрите през 2024 г. 

От друга страна, малцината късметлии с схващане, които са изтеглили формалното транспортно (акредитирано) приложение за Париж 2024, също получиха опцията да вземат RER чак до Saint-Germaine-en-Laye преди слизайки през гората Марли с трамвай до Алея Роял, добавяйки живописни и изцяло непредвидени 30 минути към тяхното пътешестване. Този маршрут не може да бъде предложен с чиста съвест. 

Но трибуните са цялостни и слънцето е цар, а озеленените алеи на територията на двореца са осеяни с добре пристигнала сянка. За среброкосия френски ездач Карим Флоран Лагуаг, чийто тим си обезпечи второ място в отборното съревнование, ситуацията се приближи до съвършенството. 

„ Мисля, че конете изцяло имат своето място в пространство като двореца Версай “, сподели той. „ Не можем да забравим, че конете са част от международното завещание – товарни коне, бойни коне, коне за всичко. Тук, с конюшните на двореца, в действителност го усещате – намирам това за необикновено. Наистина можете да си визиите, че сте в друга ера с (крал) Луи.

На напеченото от слънцето трасе, самите трудности обгръщат най-хубавия кич на ancien régime Франция: големи виолетови снопчета пластмасово грозде, блестящи златни ангели, бледосиньото и златното издуване на първия балон с парещ въздух на братята Монголфие. Ездачите също наподобяват пристигнали от различен век, чисти и елегантени в строги вратовръзки, високи до коленете черни ботуши за езда и блестящи бели панталони. 

След карнавалната атмосфера на уличното каране на скейтборд в неделя, благоговейната тишина тук наподобява съвсем злокобна. Докато ездачите излизат на полето, даже звукът от копитата на конете им се гълтам от ослепителния пясък. От време на време някое копито ще се закачи за някое от трудностите и приглушеното дрънкане, оглушително в немата сцена, е посрещнато от хиляди сподавени ахкания на състрадание. Перфектното тичане не оставя следи – ездачът прескача трудностите тихо, а публиката е тиха. 

Изключението, както постоянно, е за френските ездачи. Обръщането на Laghouag към игрището беше посрещнато с плач на поддръжка, стоманените стойки потръпнаха под тежестта на тропащите крайници. Това не беше задоволително – тимът на Франция завоюва сребро, изоставайки от Англия, единственият разбъркан тим мъже и дами, който се качи на подиума. Япония сграбчи бронза. 

Докато стартират самостоятелните тествания по скачане, част от публиката стартира да повяхва. Мрънкайки по стоманеното нанагорнище назад по трибуните, те се струпват под сянката на едно дърво до игрището, гледайки по какъв начин ездачите скачат върху извисяващия се екран над тях. 

„ О, ето го Карл Юнг, той е необикновен “, споделя британка и лицето й светва. Обръщаме се, нетърпеливи да забележим от дълго време мъртвия швейцарски психиатър да препуска през пистата. (Може ли да е фройдистка?) неточност – немският ездач Майкъл Юнг набираше скорост на своя бурундук от Хановерския залив, прескачайки трудностите с необикновена прелест. 

Юнг – ездачът – е считан от връстниците си за най-хубавия играч по езда в света и даже дилетант може да го види. Безупречното показване на 41-годишния играч по обездка преди два дни му донесе триумф, а в понеделник той язди със златото – третото му на доста олимпийски игри и петото подред, извоювано от немец в това съревнование. 

Второто място беше обезпечено от Кристофър Бъртън, австралийски играч напряко от централния кастинг с вълниста кестенява коса и лека усмивка. Бронзът бе взет от английската състезателка Лора Колет, която едвам имаше време да се порадва на златото, което завоюва единствено два часа по-рано, преди да се втурне назад, с цел да измине трасето преди самостоятелното си тичане. 

Говорейки след поредни презентации на подиума и победни обиколки, Колет сподели, че претъпканата територия на двореца е направила мечтана смяна от големите и празни арени на Токио от ерата на пандемията. 

„ Токио беше най-сюрреалистичното преживяване като първите ми олимпийски игри и да имам опцията да дойда на други олимпийски игри и да стана очевидец на тълпи като нас тук, в никакъв случай не бих си помислил какво е това възприятие да яхвам на тази сцена през днешния ден би било като, сподели тя. „ Вчера публиката на крос-кънтрито аплодираше от момента, в който напуснахме стартовото поле, и едвам виждахте къде отивате, тъй като имаше толкоз доста хора. Но това в действителност подвигна нашите коне. “ 

Тълпата се препъва, преситена, по дългите пътеки на градините, тласкана към чакащите рейсове от пажове с големи дунапренови пръсти, облечени във към този момент познатата ливрея на доброволеца от Париж 2024. За тези, които са принудени да изтърван последния трансфер, вечерта дава обещание трамлящ трамвай нагоре през гората Марли до края на линията в Сен Жермен ан Ле, тъкмо в точния момент, с цел да заловен RER назад за Париж.